Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xoxoyolli
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13999

Онлайн са:
Анонимни: 425
ХуЛитери: 4
Всичко: 429

Онлайн сега:
:: Albatros
:: pastirka
:: Lombardi
:: rosi45

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2022 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБягство
раздел: Разкази
автор: Tiranozavar

Студено. Думата, от която започна тази история. Тя се бе събудила и гласът й звучеше като затрупан от паяжини. Студено ми е, му бе казала и той с вял жест бе придърпал одеялото към раменете й.
Час по-късно, когато дишането й се бе успокоило и коремът й равномерно и леко се надигаше и спускаше под завивките, той бе усетил хладината на стъпалата й. Сънува северното сияние, си бе помислил. Протегна ръка към нея и я прегърна. Постепенно бе задрямал, а когато се събуди стаята му изглеждаше по-голяма, а тя необичайно бледа. Бе му казала, че е отпаднала и чувства ръцете си изтръпнали. Той направи чай и дръпна пердетата, за да нахлуе пролетното слънце. Същата вечер тя заспа с две одеяла, а през нощта потръпваше свита на кълбо.
Няколко седмици по-късно той я придружи на прегледа. Странно, бе казал лекарят със снежнобялата дреха. Живачният стълб на термометъра не се покачваше повече от 35,5 градуса. Пръстите й непрекъснато посиняваха, а понякога през нощта, въпреки включената печка той чуваше зъбите й да тракат. Лягаше си с пуловери и няколко завивки, но това не помагаше. Трудно успяваше да се задържи права, твърдеше, че костите й се скъсяват от студа, че във вените й духа вятър и чувства черепа си опасан от ледове. Пиеше непрестанно чай, а веднъж обзета от паника бе поставила ръката си върху горещия котлон. За негов ужас не бе изпитала болка. До него достигна само нейният вик на удивление, когато кожата й сякаш изсвистя, както свисти ледът, поставен върху нагорещена повърхност.
Искам да живеем на друго място, му бе казала, докато той разтриваше със спирт раменете й, за да я сгрее. Някъде, където е непрестанно лято, където мога да ходя боса, където водата е поне 27 градуса, някъде, където ще мога да стоя спокойно навън без да се сковават мускулите ми и където да мога да изправя ставите си безболезнено.
Кожата й постепенно изсветля. Първоначално си помисли, че това е от болестта, че е бледа, защото й липсват витамини, здрава храна. Може би е анемия, й бе казал. Не е, му бе отвърнала и тогава за първи път усети в гласа й някаква сурова примиреност.
Спря да говори и се движеше в дома им като сянка. Пълнеше ваната с пареща вода и седеше в нея с часове. Под водата тялото й не изглеждаше толкова мършаво, но пръстите й продължаваха да бъдат синьосивкави и почти прозрачни. Понякога му се струваше, че може да различи шарките по костите й, да опише грапавините им толкова лесно, колкото да проследи с поглед планинските вериги по картата.
И тогава започнаха да търсят нова къща. Прибираше се вкъщи с брошури на имоти от по-топли места. Къщи с веранди, градини, със заден двор, на два ката, на един етаж, къщи, които се сглобяват, нови къщи, чийто собственици искаха бърза продажба или къщи, в които бяха живели поколения наред, къщи със своя миризма, цвят, история. Докато разглеждаха предложенията тя сякаш се отпускаше, успокояваше се и изправяше свитите си в коленете крака.
Ще си направим градина с много цветя, й бе казал, докато масажираше дланите й. Ще посадим дървета, можем да купим от онези южни дръвчета - смокини, лимони, фурми. Ще направя камина в спалнята, ще пусна подово отопление, ще сложим допълнителна изолация на стените. Огромни прозорци във всички стаи, слънцето да огрява от всички страни и през целия ден. Ако искаш ще купим слънчеви батерии и ще ги поставим на покрива, няма да се налага да пускаме газ в слънчевите дни. Ще направим басейн, ако желаеш и сауна. Ще си направим прекрасна топла къща, ще имаме хубав дом, ще ни завиждат, ще видиш.
Докато крояха планове тя се оживяваше, усмихваше се, долепяше треперещите си и студени устни до неговите и плахо се отдръпваше, сякаш с леденото си докосване можеше да го опари. Опитаха се да се любят, легнали върху брошурите и на него му се струваше, че чува дишането й отдалеч, сякаш тялото й е грохнала врата от изоставена къща, която непрестанно скърца от бурята и всеки момент може да се отскубне и загуби някъде в пустошта. Същата нощ в просъница му се стори, че чу хлип. Минути по-късно тя го бе разбудила с писък. Бос и замаян я бе намерил в банята, претегнала ужасено дясната си ръка над мивката с широко отворени очи и разширени зеници. От показалеца й капеше вода, сякаш се топеше. Сякаш бе лед, който той бе протъркал, сякаш опитът му за близост я бе прогорил и от това тя бе започнала да се смалява. Бе втрещен, невярващ, отчаян, изплашен. Докато тичаше към телефона, за да се обади на лекаря се ощипа по бедрото да не би сънят да продължава и това да не се е случило в действителност.
По-късно, когато седеше до нея в болничното легло усети, че се взира в белия цвят на чаршафите. Да не би по повърхността им да избие влага и да я загуби завинаги. Бяха пробили вената й и в същата ръка, която той видя да се топи в малката им баня, се вливаше кръв. Тя ще я стопли, чуждата кръв ще я стопли, си повтаряше наум, докато стискаше ръце една в друга.
Когато докторът повдигна рамене при въпроса какво й е, той се почувства необичайно лек. Прибра се вкъщи пеша и си сипа алкохол. Когато посегна към камерата, за да извади лед установи, че хладилникът им е изключен и че в него сякаш от месеци не е имало нищо.
Същата нощ сънува, че кара кану. Облечен е в мечи кожи, а тялото му е намазано с мас. Лодката се разминава с ледници и по кристалната повърхност на водата се влачат сенки. Усещаше в устата си вкус на риба, потеше се, но продължаваше да се свива под завивките и чувстваше тежест, сякаш го бяха затрупали хиляди тонове ледена лава.
Събуди се изморен, изплашен. На път за болницата купи плодове и сок. Колеба се дали да вземе букет от пролетни цветя. Зеленината по улиците го дразнеше, опитваше се да гледа само върховете на обувките си и асфалта, по който краката му в ритъм и сковано стъпваха.
В болницата го накараха да чака неестествено дълго. По някое време се появи лекарят и му заяви, че нея я няма. Леглото й бе немерено празно през нощта. Съветваше го да се обади на приятели или роднини. Да се досети къде би могла да иде. И защо би искала да избяга.
Като в просъница той видя как стъклената бутилка, която държеше се изплъзна от ръката му и се разби върху мраморния под.
- Мокро ли беше леглото - бе попитал тогава изненадания доктор.
- Мокри ли бяха чаршафите? - се чу да крещи някъде отдалеч.
- Стопила се е, стопили сте я с тази чужда кръв. Тя се е превърнала във вода - крещеше по-късно на аерогарата...
Няма значение мястото, няма значение къде ще ида, няма значение, обясняваше на изненаданата жена, която му подаде билета за полета.


Публикувано от BlackCat на 01.09.2005 @ 12:03:57 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Tiranozavar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 13


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

02.07.2022 год. / 11:58:39 часа

добави твой текст
"Бягство" | Вход | 9 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бягство
от orange_juice на 01.09.2005 @ 12:14:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.spoetry.net
туш, не мога сега да напиша коментар.


Re: Бягство
от PaparakaPV на 01.09.2005 @ 12:47:33
(Профил | Изпрати бележка)
!!!
Според мен е отишла Там.
Онеми ме.


Re: Бягство
от Leni (lorabg@abv.bg) на 01.09.2005 @ 12:48:46
(Профил | Изпрати бележка)
.....
реверанс!


Re: Бягство
от aureliano (kalimero@abv.bg) на 01.09.2005 @ 14:27:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.lib.ru
силвия, силвия
:))


Re: Бягство
от Marta на 01.09.2005 @ 14:57:11
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
бягство

Тиранозавъррррррррррр, стррррахотническо


Re: Бягство
от libra на 01.09.2005 @ 17:28:52
(Профил | Изпрати бележка)
много добър разказ силвия..
странно, аз живея с такава температура 35 - 35.5


Re: Бягство
от copie на 03.09.2005 @ 23:59:12
(Профил | Изпрати бележка)
Силвия, това е много добра проза! Много добра!
Не помага обаче самолетният полет :(
Друго е... не знам :(
Не го пращай да заминава.
:) ех, как се радвам, че го прочетох!!!


Re: Бягство
от Rhiannon на 19.10.2005 @ 19:28:09
(Профил | Изпрати бележка)
Всичките ти неща са за шестица. Не ми се ще да ги коментирам, защото няма смисъл. Казала си каквото трябва и каквото искаш.


Re: Бягство
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 19.10.2005 @ 23:22:24
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря.

]


Re: Бягство
от Obgru6tane на 30.11.2005 @ 20:38:54
(Профил | Изпрати бележка)
Май и друг път съм споманавала този филм, но не мога да се сдържа - "It's all abut love".

Чета те и сякаш виждам за частици от секундата смътни образи на световете вътре в теб...