автор: bogest

/Емблемата от гърба ми се отлепи и падна/
-Додяваш ми неистово. Направо ме подлудяваш от досада!
-Какво искаш от мен, да си отида ли?
-Какво искаш да ти кажа - иди си, така ли?
-Искам да ми кажеш истината!
-Каква истина пък те друса тебе?
-Без грубост, моля.
-Моли си. Каква ти е работата.
-Не откланяй въпроса.
-Не виждам въпрос.
-Додявам ти. Какво значи това? Има друга любов, така ли?
-Престани с предвзетите си глупости! Необходимо ли е нещо да се случи, за да се случи нещо друго?
-Моляяя?
-Че и не схващаш.
-Няма ли възможност да се изразяваш малко по-просто и доста по-ясно.
-На простотията ли ще правим евала...
-Не. На разбирателството.
-Айде заеби тея щуротии, аа?! Не ти ли писна да се правиш на мъгла.
-До вчера ме целуваше
-Днес вече е днес.
-Пределно ясно е. Няма нужда от гаргари.
-Искаш ли да скоча през терасата и да се самоубия от досада.
-Хайде де. Какво си доказваме, смелост или безумие?
-Доказваме си непоносимост. Ще скоча.
-Скачай.

Откакто познава страните на общуването, познава и цената на лицемерието. Няма основание за никакви измами, нито големи, нито дребни. Ето, сега е мигът на доказателството. Кое доказва, ако не смъртта. Защото смъртта оправдава, завършва и формулира живота като краен резултат. Хората казват "ведъж се живее", но по-точното е "веднъж се умира".
Ето прехвърля крак през парапета.
Никой не реагира. Да имаше поне основание да спре тази безумна приумица. Изглежда ще се наложи да се стигне до самия край.
Прехвърля и другия крак. На външната страна има малка козирка, на която стъпва, сякаш за да дообмисли. Поглежда надолу. Това е нелепо. Вече не говорят. Не се и гледат в очите. Гледат само кой какво ще направи.
Никой няма да отстъпи - това е ясно.
Пуска едното стъпало като в басейн. Въздухът е хладен, какво да му е, не е вода. Просто малка проба.
Оттласква се. Леко, предпазливо, но невъзвратимо. Полита, по-скоро - свободно падане. Защо му казват свободно?

Бях си залепил емблема на мерседес. Като татуировка на гърба. Накарах едно момиченце на 10 годинки (със сигурно съм се изпедофилил - болест по добитъка) да ми я залепи с биологично лепило за кожата. Но кожата ми вече е доста мазна и не държи нищо. Хипопотам. Цял живот да се грижиш за кефа си. Каква ще ти стане кожата? дебела и мазна. Това е. Кожа за защита.

Падам и усещам в горещината, как гърбът ми се разтяга, емблемата ми се отлепя и пада. Нямах усещането, че е толкова тежка, че изобщо има някакво тегло. Никой не пита дали мога да преценявам, животът си минава без поправки. Падането е дълго, а разстоянието е кратко. От балкона на първия етаж до градинката пред блока има около метър и шейсет и осем - колкото за прозорците на мазите. Всяко инсценирано самоубийство е обречено на пълен неуспех и не можеш да си счупиш даже ръка.


Красивата страна на любовта

-Къде беше??
-Прибрах се!!
-Ще ме побъркаш!!
-Защото ме обичаш.
-Защото те обичам.