Ще повървя из дебрите на
самотата
Ще ходя бавно по безлюдни
улици
Ще ровя тихо като работлива
мравка
За мъничко зрънце оставено от
другите
Ще те намирам денем по чаровната
усмивка
А нощем бавно ще те търся в
топлината
Ще идвам като стара песен в
планината
И ще ехтя сред хълмове
непроходими
Ще бъда - щом ще плувам в
спомени
И ти до мен ще сътворяваш
светове
Ще озарявам кротко думите
изречени
И двамата ще се обличаме във
цветове
Ще се пързалям сам по кожата ти
хлъзгава
и ще попадам в твоите обятията
жадувани
Ще те погаля и ще разпилявам
образи
И после ще отмина като буря
смъртоносна
А истинска ли ти ще бъдеш -
питам те
Не искам като бурята да си
замина
Ще се извърна пак за да съм
сигурен
Че моята звезда родила се е в
небосвода