автор: bogest

/кратък пирует за сладкия фъстък/

изпънат съм
от опън чак лъщя
костите ми са като въжета
корабът ще пръсне пирса от отплаване
хоризонтът е вечната дъга, но той не знае иска да я види от чертата
немирник с кучи страх и конски гръм
това са стъпките на тръпнещо лудуващо сърце
гръдта е кош, където то се блъска о стените
а дробовете като диви гъски, не - корморани, не феникси от буревестници
се пълнят с най-живящата материя за дишане
Такааааа
след малко ОМммм, съм сново стихнал
усещам на небцето си ухание на мъх и мък
насищам със сърцето си признание към сладкия фъстък