автор: aia

Не напускай живота ми днес!
Не, не искай Любовта да убия
Не разстрелвай нежността ми към теб,
ако тръгнеш - до капка изпий я
Нямам сили за тази любов,
на която са нужни двубои,
но не чакай и ред послеслов -
ще се врежа в мисълта ти отново
и ще дебна зад всяка вина,
ще ме срещаш във всяка усмивка,
ще прозирам през всяка тъга,
ще се лея от всяка извивка
на познати и не гласове,
на загатнати женски движения,
на сънувани диви коне,
на изплуващи в мрака съмнения

Изхвърли всеки мъничък страх,
а големия Страх - погледни го
и със чисти очи, не е грях
този Страх с Любовта ми срещни го
Нека те да решат насаме
от какво в нас горят тъй пожарено,
знам, и времето за миг ще поспре,
ще се взре и ще ахне замаяно -
ще поникнат зелени жита,
ще е злачно до болка полето,
ще заплача - нима за страха?
И дъга ще усмихне небето

Не напускай живота ми днес...