автор: aia

Снагата ми, недоналюбена
още топлика ти търси
Сърцето ми, недоситено
от лудост се не отърси
Шията ми - дамгосана
от бели нанизи бисерни
Дъхът ти - как омагьоса я,
що клетви по него вричах си...
Челото ми, в пожари сънени
огнени дири истини
Гърдите ми, с нега препълнени
длани ти искат за пристани
Коремът ми, целият тръпен е -
табуни бесни препускат
Нозете ми възел в теб вплели са,
ръцете ми те не пускат
Очите ми, прежарените,
томящи погледи пазят
Устните, изпохапани
светлика утринен мразят
А мислите вият отчаяно
и треска черна ме втриса,
душата кълне замаяно,
че с теб така е орисана
И цяла съм изпожилена
от тази дива отрова
да тръгваш искаш, знам, време е,
а да те пусна - не мога!