Вече ми е есенно
и щастливо.
Пилците са лесни -
не излиза
броят им разбира се.
Много важно.
Любовта не спира
да ги ражда
всякакви такива
или някакви.
Боже, пак съм жива
като някога...
А потопът станал
до колене.
Дявола съм хванала,
не той мене.
Дяволът се чуди
как се случва
аз да съм му чудото,
да го уча
на добри обноски,
на смиреност.
Чувствата му боси...
Непременно
трънче ще намери
във очите ми.
Дяволът от вчера
ме обича.
Вече съм си цялата.
Имам къща -
всяка вечер дяволът
да се връща.