автор: Hermione_Granger

Това не е част от роман, не е и разказ. Кой Както иска така да го приема:
- Аз пак там отивам - казах внезапно, след като дълго мълчахме, пишейки домашните си.
- Къде? - попита ме Ай Лин.
Можех ли да й разкажа за Нириам, след като тя не се интересуваше много от това? Можех ли да и обясня за Хогуортс и света край него, след като тя щеше да каже: Пак с тоя Хари Потър!
Можех ли да и опиша Нарния, тя нямаше да се интересува, дори и да ме слуша!? Казах само:
- ...там - и поклатих глава - Нищо, Ай Лин, нищо.
Ай-ай (така я наричах) не ме слушаше. Пишеше си кротко домашните по английски и беше погълната от тях. За какво й беше да слуша бръщолевенето на някаква си фантазьорка!?
Поклатих глава. Наведох се и започнах и аз да си довършвам домашните, но мисълта ми не беше в тях.
Бях отлетяла до Нириам, прекрасна страна, в която животните говорят и има фавни, нимфи и тям подобни същества.
И четирите пазителки... Огън, Вода, Земя и Въздух... ала в един миг се сгромолясах с гадно: ТРЯС!!! на земята: майка нахълта в детската:
- Тони (защо ме нарича така?! Имам си друго име!) излизам, мамо (друга глупост, мислех си). Вие стойте тука с Ай Лин, пишете си, а после можете да излезете. Нали?
- Ахъмз... - измърморих аз.
- Айди чау! - и трясна вратата.
- Йес! - удари лакът в ребро Ай Лин. - Супер, а?
- Дааааааам... - измънках. А трябваше да си пишем... Нек'ва гадост!
Сега не можех да ида пак "там". Щом бях паднала тъй ничком...
Сега, докато пиша, пак съм там. Дали?...

На Ай Лин специално и на Nezy.