автор: kiromaiden

всеки път когато си го помислиш
това те разкъсва отвътре
проклинаш деня когато твоята майка
ти каза за смъртта на баща ти
сега постоянно търсиш
причината че ме няма
но аз винаги съм тук
до теб, през мрака на нощта

тук ще стоя на огневата линия
ще вървя през полето където умрях
ще се бия и гласа ми ще е истински
аз съм призрака
стоящ точно до теб

всяка нощ като си легнеш
ти се молиш за душата ми
не знаеш че не съм си отишъл
знаеш че гледам сражаващите се
за да имат мир отново
и може би някога вие ще бъдете свободни

говориш ми
и чувствам гордостта ти
уверявайки ме че не съм мъртъв
пишеш на майка си
"той е тук със мен
той е в съзнанието ни
той е в душите ни
за неговото жертвопринушение
той държи пламъка на свободата
за да го видим всички"

тук стоим на огневата линия
вървя през полето където се сражавах
ще се бия до смърт за свободата
с призрака стоящ до мен

не ме спирай...живей свободно или умри
за нашите убити братя
умрели за да сме свободни
за нашите убити братя
които ни дадоха свободата