автор: utro

Приласкали звездите и млечните пътища,
до котлето с надежди отново стоим.
А ми иде да викна след тебе на връщане:
"-Всички пътища водят към Рим!"

Може би бил си варварин, стъпкал душата ми
в някой прашен, крайпътен вертеп.
Може би в мен си бил Император на вярата,
а пък аз - точно Вярата в теб!

А сега е обратно...
Върлувам в душата ти.
Търся път в лабиринт нерушим.
И ми иде да викна всесилна по вятъра:
- Всички пътища тръгват от Рим!