автор: maxx

Очите ти във рамка на прозорец
и висналите спомени за теб
забодени със гвоздей
пропити със сълзи
ръждясали в безмълвие

Понякога във сянката се взирам
поръсвам я с магически прашец
откъсвам ти цветя
оставям ги до теб
говоря им насън

Но време е отново да обърна
погледа към слънцето пред мен
бъдещето в себе си да зърна
а мъртвите цветя и сянката - зад мен

Днес залеза с целувка ни събира
изгубваме се в логика и такт
устни се топят
в мелодия и цвят
попиваш ме любов

След изгрева живота ни разделя
с останките от рози и бодли
Събирах те в мечти
и в стъклената теб
аз гвоздея забих

Поглеждаш ме през рамката-прозорец
намираш другия във мен
но вместо двама да убиеш
оставяш времето във нас да мре!