автор: sradev

Разказва криво виждащата вещица как поправя вампирките. Но не й вярвай - тя повече вижда вампирките, отколкото змейовете.

Вампирките, както добре е известно, търсят донора, от който да пият сила и светлина. Вещиците имат една теория, съгласно която вампирките отглеждат в себе си черен диамант, който само поглъща светлината. За това и около тях пърхат кошмарчета, а те чувстват в себе си празнота.

Вампирките си вярват, че някoга са били едно цяло със змейовете и после са били разделени. От тогава вампирките търсят своята половинка, за да се съединят с нея. Дори змейчето Спас твърди подобно нещо. Но змейчето Спас си има лични причини да твърди това за Вампирката от долината на зайците. За другите вампирки змейчето Спас няма мнение.

И така Вампирката от долината на зайците все търси своята половинка и все не я намира. Като й се привиди, че я е намерила тя се прилепва за нея и смуче светлина и сили, докато не разбере, че е сбъркала. Тогава чернотата отвътре я залива и изпълва с нищото. В същност вампирките най-много се боят от своята чернота и за това обичат да блестят отвън. Дори понякога от това желание им пораства носа или изскача бемка край носа.

Вампирката от долината на зайците долетя до Змейовата градина. Намери различни змейове, от които поскубваше по малко, но когато змейовият огън докосваше чернотата й отвътре тя се отдръпваше с ужас назад. Някои по-мъдри змейове веднага прозираха в нея тъмнината и бързо се отдръпваха. Тогава тя си въобразяваше, че точно в тях е онази половинка, която ще изпълни нейната празнина. Но празнината отвътре не се изпълва отвън, както и празната глава не може да се изпълни с думи.

Змейчето Спас я следваше на всяка крачка, носеше огромна сабя и водеше война с кошмарчетата, които пърхаха около нея. Носеше ги до масата, нарязваше ги на парчета и от тях готвехме вкусни манджи. В същност змейчето Спас още не беше порастнало до голям змей и не умееше да се бори с тъмнината. Но то беше пълно с огън и глад, непрекъснато летеше, непрекъснато ядеше, а огънят отвътре понякога избиваше чак на кожата му и я поопърляше. Понякога вместо кошмарчета Спас носеше големи змии или дори цели крокодили от които правехме салата, но тази зеленина му излизаше през носа. Когато вампирката виждаше зеленината тя го лекуваше с неживи билета, които слепите вещари й даваха. Но в същност тези билки хранеха кошмарчетата да порастнат по-големи и така змейчето Спас си имаше работа за цял ден.

Три пъти вещицата изваждаше вампирката от душата си и всеки път вампирката се връщаше там. Изглежда там е уютно за вампирките. Преди две години друга вампирка живееше много добре там, но сега си е намерила своята половинка и временно е напустнала това гнездо. Нищо, след 2-3 години отново ще се върне и отново ще запее песента "Добър човек". Защо все пак кривовиждащата вещица така добре разпознава и котка вампирките, а не вижда змейовете и феите?

- Не, каза Дрянко Музиканта, - не ми говори повече за това. По-добре ми разкажи нещо из математиката.

ПП И феите и чародейките си имат своите вампири. Но това са други приказки.

280805
Ниво -8
Сладар