автор: daik

Понякога си мисля че войниците
останали по бойното поле
не са под корените на пшеницата
а в жерави превърнали се те.

И до сега от времената стари
летят и викат с тъжни гласове
Когато сме печални за това ли
мълчим и ние търсейки небе?

Аз виждам как във предвечерно време
те плуват горе в бялата мъгла
Под строй. Навярно преди време
и хората вървяли са така.

Но те летят във пътя си далечен
подвикват непознати имена
и за това ли във гласът им вечен
човешка реч дочуваме едва.

Летят, летят ятата уморени
летят в мъгла от гаснещият ден
със промеждутък малък разделени
-навярно пазят мястото за мен.

Ще дойде ден, със жеравното ято
ще полетя в мъглива пелена
и с птичи глас ще викам към земята
на живите любими имена.