автор: bogest

/В градините с безгрижие/
Сезоните на щастието се побират цели
В градините засаждани с безгрижие

Април

Видях те да сънуваш бяла рокля
Обкичена с бадемов цвят и дъх
Държеше за ръката храбър рицар,
възседнал кон
И влизахте в църква
В косите ти бе сплетен венец
От крехки, уханни, розови цветчета
От млада вишна по устните ти
с топъл цвят
Целувката ти беше сладка и тръпчива
Като потръпващо сърце, сгушено в стар креват
Навън се чува как растат филизи
И жълтото на сливовите клони
Сбира във френетичен унес шантави пчели
Прасковите разтварят цветове
Като подпухнали в блажен, любовен сън очи
...
Държах ли твоята ръка в твоя сън
Или тъй само ми се стори

Юни

Видях те да излизаш с лека рокля през вратата
Да се усмихваш безпричинно на това
И ходейки като хавайска блудница и северна принцеса
Да търсиш сок, наивна, в незрели плодове
Как те радват мъхът на плодовете,
твърдостта им
Малките топчета по чепките на гроздето
Листата му, листата на смокинята
и острите и връхчета
Да виждаш мравките пълзящи по пътеките
на всички сокове
И ранна лятна буря те повдига
в твойта рокля - пеперуда
Сред ниски облаци от пух
и радост
...
Оо, как обичам да се рееш
А наивникът в незрялото,
това съм аз

Нали ти казах, че щастието
е в градините с безгрижие
И как се спускаш изтощена
в буйни прелестни игри
Със своите сестри от небесата
Изгладняла за земя подлагаш
длани под узрели праскови
Които падат с радост в тях

Август

Обичам този кикот на сока от плода
и сока от устата
Обичам безгранично очите ти с маслинен блясък
и форма на маслинови листа
Когато в задоволство се усмихваш /без да виждаш/
на всяка твоя земна клетка
Нима от този сок възражда се кръвта
Не хищникът живее в тебе, знам
а кротка антилопа и сърна
Когато храни повече сърца жената е прокрадваща се пума
И крушата за нея е дърво, в което точи нокти
Гроздето узрява, въздухът трепти
с ухание на сладка пръст
Този мирис те влудява
от него бягаш,
той те приковава
...
Не искам да съм твоят спомен
Преди да съм бил твой вечен вестоносец

Не бързай, скъпа, има други плодове
подпухнали от сок и захар
Те са на златната реколта опияняващата болест
на хората с търпение

октомври

Не мога да те видя на бустана сред
дините и тиквите с безбройни семки
С майчината си природа
обичаш гроздето когато е детенце
А щом започне да подсказва старостта
Оставяш на мъжете да го стрият
а ти да пиеш само от кръвта
И затова се плашиш ти от вино

В гардините на щастието, безгрижието отминава
Оставяш грижите за кротките стопани
Прилежно да прибират ябълките в каси
И както си приседнала в дома си
с наслада хапваш хрупкавата топка
в архаично достолепие
От вярата, че си освободила в мен мъжа,
мъжът, незнаещ нищо за жената
За теб - незнаеща закони
всяка градина, по закон, си има и ограда
А всяка ограда, по закон, ще се прескочи
Нищо че, оградата я няма

КРАЙ

Нали ти казах, щом грижите плъзнат по пръстта
Отлита щастието от градините
В шумата има радост само
за осведомени труженици и безпътни просяци
Снегът за нас е Дядо Мраз, а
за семената е надежда
Кротичко седиш си ти у вас
и тихо зад перденцето поглеждаш

Ще дойде нова пролет
Ще бъдеш нова ти
Ще бъда друг и аз
В градините без грижи с новия си полет
Щастливо ще се върнеш ти
Отново с радост ще те гледам аз



(и за невярващите:

Щастливо ще се върнеш ти
Отново с радост ще те гледам аз
Дотогава ще ядем чорба със праз
А прасето, бог да го прости)