автор: Hermione_Granger

На едно момиче посвещавам това,
на едно момиче - като нежна сълза,
загоряла девойка - красива душа,
но не сме голяма двойка - своенравна е тя.


Но ако някой ме пита-от всички, кажи,
приятелки, избираш ли ти
това своенравно момиченце?
ще река му с огън във душата моя:
По-добра от нея-нийде под небосвода!!!

Разбираш ли колко я обичам аз - че да посветя на нея безценен час,(?!)
разбираш ли че с нея аз израстнах, макар и да съм малка-повече порастнах,
разбираш ли?...или ти е трудно да проумейш?
и ако имаш съвест-на това няма да се засмейш,
а ще помислиш: имаш ли и ти такъв приятел-
безценен, обаятелен?...

посвети на него/нея/ час и стих,
ако когато той/тя надава от скука вик,
дай й/му твоето произведение,
вгледай се в усмивката и помисли: струваше ли си?
Да, нали?! :)))