автор: Marta

Много плаках, обич моя,
наводних земята.
Цяло лято - все порои,
облаци намятам.

Ей сега си го признавам,
няма друг виновен -
аз съм, само аз бе, джанъм-
от реване...спомен.

Виж - потопи предизвиках
толкова големи,
катаклизмени направо,
времеви промени.

Много чаках, мъко моя,
истукан съм вече -
да прегазиш през пороя
дето ме повлече.