С обич днес прегръщам Света и гледам към него през розови очила. Всичко Тук е страхотно: свежо като утринен ден и с онази Роса, срещана по Земята - опияняваща и възторжена изповед за красотата от Живота.
…Вълнува ме съдбата на моя приятелка, интелигентна, тъмнокоса брюнетка, с маслинени очи и поглед,творящ и раздаващ се. Трудолюбива, нежна и крехка, Тя има проблеми с мъжкия пол. Сякаш Любовта бяга като уплашена газела, от невидима опасност. Често се пита: "Какво ми липсва?" и търсеща отговора, "потъва" в ръцете на анемичната меланхолия. Желанието да чуе по телефона познатия и любящ глас сякаш е по-силно от жадуването по Секса. Какво пък! Изживява копнежа по очакването като ритмично трептене на Страстта по сливането… Срещна една Любов, наречена Красимир и "свърши" в досега и с фантастичните параметри на въображаемото любопитство. Образът на видението "разрязва" пластинките на себеотдаването и отрезвява нереалната преценка за правилен и неправилен подход към даден мъжки субект.
…В нейния град не се случва почти нищо, а хората са със "застинали" лица, маскирани и елементарни в своето снизхождение към проблемите на околните. Затова понятието "гадже" е пълно с пунктуационни грешки, ако засяга младежта след 25 - годишна възраст.
"Ние, по-големите, сме закъсали моми, пък и ергени… Не сме женени!" - заявява мелодраматично Стела и Очите и се смеят, и плачат. Аз я гушвам до себе си и целувам топлото чело.мълчанието се отделя като коловоз сред множество релси и се сблъсква със семейните стойности.
Това събужда логичността и поради това си мисля, че думата "брак" е синоним на Психоанализата върху общественото мнение.
Веднъж на гости при баща и пристигна без предупреждение "любимия" чичо. Дружелюбно вдигна тост и ни посъветва: "Моми сте големи, слушайте мен, бебета да дундуркате, внуци татко Ники да види!" Спогледахме се. Чичото се смее. Ние - също.
"Смешно,а, ха , наздраве!" - повдига чаша с ракия и хапва от салатата. Стела ми шепне: "Според него ние сме аутсайдерите…" - и приема "ласкаво" потупване по рамото от роднината.
"Да, непримиримостта ни се изроди в паранормалност!" И тайно се питахме кой е прав и защо…. Думите ми галят ушите на Стела: "Като малки сме надценили себе си чрез приказките и юношеските романи".
"Явно, защото виждам пред себе си истинска принцеса!!!"- допълни патетично Тя.
…Може би наистина семейството е важна обществена единица, със свой индивидуализъм. Но и Любовта е изпълнена е ентусиазъм и обожание, с мигове на Щастие и Романтика. Втори век вече след робството хората Го помнят, защото Държавата не е наша Майка, а великодушно презряна мащеха! Не по-добра от чичото на Стела.
Но приятелката ми е с добро Сърце и ще прости на корумпираните, лъжливи и алчни управници! Ще прости и на онези лъжовни приятели, които са с определен Човек, само за да задоволят Егото си…. А Тя - Любовта - къде остана?! Какво място и е отредено, когато искрено желаем да съживим и Обичта, и Свободата в Любовта??!!!... Не всеки индивид е способен на човечност, изисква се хуманистичен мироглед и протегната длан към хорските неволи. Дори и капчица Изисканост!... На младото ни поколение му се случва понякога да се улавя пред Огледалото, особено след Сън, с притихнал Дух и с насълзени Очи - вид самосъжаление. О, Очите, тези бистри езера от Истина!!! Те са благодат, когато в тях е скрито съкровището на състраданието и Коректността на Аз-а. И сега си спомням за тъмните и зеници, които мечтаят за точен и симпатичен партньор. Надявам се да го намери! И ако викнем за приятел Волята днес, То Тя ще поиска да събеседва в тясната малка стаичка с Неволята. Аз тайно подслушвам до вратата: изведнъж - ожесточено спорят и то за какво… - кой да подобри Настроението! Хм! Стела не издържа на хистерията им и се намеси лично. Извади от бюрото розовите очила,облече червената лятна рокля и с плътно червило, излезе, тръпнеща по улиците. Там са Хората. И вярата. Очакването. Внезапната среща. Може би Любовта е Там, където най-малко очакваме. Обичта е и Болка, раздираща гърдите, галеща Устните. Зависи как Ние гледаме на Живота…. Ако съществува прераждане, то Аз и Стела ще гледаме в една посока, а умирайки - ще се влюбваме отново!
…Винаги има добро и не дотам добро Минало, но и Бъдеще - с две лица. То сигурно е безименно, ала спотайва у себе си Сърцето на Вечността!!!!