автор: com_ocio

Над кръчмата изгряха две луни.
Звздите - млечен крем - за свод.
Заклатих се, като в бурен ден
самотен романтичен платноход.
Изглежда, че вълните са сърдити,
а барманът се хили под мустак.
Стоят на маса тройка Афродити,
ще акостирам там... и още как.
Гледат ме, като дошъл от Марс.
В изненадата е моята стихия.
От ревност Зевс, превърна ги тогаз
в злобни, демонични еринии.
Сама съм - креснаха ми тричките сърдито -
Напил си се, олял си се без мера...

Любов аз търсех, с Афродита,
а не с Алекто, Тисифона и Мегера.