автор: regulus

Аз явно те обичам. Но изглежда
Обичал съм те също и преди -
Ту спомените сякаш се подреждат,
Ту пръскат се на хиляди страни.
Но аз не знам кое парче да взема,
С кое да свържа, как да ги сглобя?
Разтърсван в спазми мозъчни, поемам
Лекарството и чашата с вода...
И в тъмното на древните стихии
Се взирам в спомена, а там се крие
И бди ухилената ми съдба.
Злорадстваща, припомня ми изрично,
Че в друг живот аз пак съм те обичал!!

И в смътен ужас спомням си сега!..