автор: bogest

/кратко филмче/
Еей, блясъкът!
Я спри
ЕЕй! Не чуваш ли!!!
Замина.
Така минават всички
и никога не мога да ги видя
От вихърът излизат
после губят сили
езиците им бършат ситен прах

а замъци в миражи се притискат
към хоризонта с люшнатия крах
На зноя се надяват всички марани
да им покаже тайната на фатализма
Стоиии си тук, дървото си стоиии
не мисли да изчезва то, не мисли

Ето го вихърът
не мога да пропусна
отново падащата мощ на тежкия въртоп
и пак не, няма време за статива
за обектива, в този див галоп
фиксирам само милимунди
лъжи за мигове
мечти за светове
на границата на деня не виждам гривести коне

Ето, пясъкът се вдига
ето литна и чадъра
ето разрохка се земята
ето дървото се надига
ето измъква се от корените тоя едър смърч
изчезва с вихрен бяг и пълнозумен гърч
напрягат се сухите пасти на земята
от паст излиза тази дума непозната
заграждат ме
ах, снимките остават все по-малко
не заради филма, от времето ся дялкат
треските на безсрочността в гънките на пустотата

Някой, никъде седи и ги пресмята
от микрото се мята в макро полумрак
до края на пространството с един откъснат крак

Издигам се

...
...
Хей, виждаш ли ме горе
незнам, за теб пък може да е доле
аз се въртя
за филма нямам грижи
ако и ти се завъртиш ще видиш
защо ми е да ти го прожектирам
когато нищичко не проектирам

В гората падна онзи сгърчен смърч
След този смерч
Остана в явен сбърч
...
Ха!