автор: bogest

/тревиста приказка за неподготвени туристи/

Пази се
вейки са хрущящите под теб треви
стъпалата ти като тарани блъскат по стеблата
Снишавай се
глави, коси, очи, уши скатавай
не бива да се вперват кътричи ноздри в чистите ресници
Притулвай своя дъх
сега е времето да правиш избора между земята и пръстта
нещата са сериозни като птича лава
Когато шава, да, когато шава

Чувствата са свидни като мънички трошички хляб
Не ми ги вземайте, не съм ли още гладна
Показността на думите е безпощадна
А погледът на мислите е сляп

Изтрий се
те не бива да те забележат
защото силата е слабостта

минават по горската пътека таралежи
кънтят ударите им човешки от босите им стъпала