В чернобелия свят, където живея,
само ти си различният цвят.
Всеки ден да те зърнат очите копнеят,
па макар и от теб да горят, да сълзят.
Ти не идваш при мен, ти си чуждата радост
и затуй тайно търся следата ти ярка,
изтерзан от греха и от неустоимата слабост,
да се докосна и аз до цветовете за малко.
И животът щеше така да залязва,
във очакване, ден подир ден,
но ето, реших се пред теб да изляза
и уплаши се ти от Червеното в мен.
С боички, от чуждото щастие взети,
твоя образ рисувам по стената ми сива.
А очите болят и треперят ръцете,
моя обич безсмислена, тъжна, горчива...
07.2002