автор: roza1

Като слепец
опипвам всяка вечер
покривите на града.
Препъвах се и падах,
но научих
всяка тяхна пукнатина.

Високо съм,
а в ниското под мене
надрастнала всяка суета
расте бреза-красива е,
броя неистово нейните листа.
Започнаха да намаляват,
като дни във календар-
всеки се отронва рано
и се понася, като блян.

Открих от своята тераса
за врабеца чудеса-
не пее нежно, не е щедър
и не понася самота.
За славея не е примамка,
осиротялата бреза.
Тихо е.
Няма ги дори гласчетата
на малките деца.

Отворила очите сутрин
приготвям първото кафе
на Изгрева-
той идва всеки ден,
във горчивата вода
на утрото
добавя сладка светлина.

26.08.2005