(Посвещавам точно на Миднайт_Уич, чиято поезия ме вдъхновява)
Откривам те преди дъгата като фар
Възсядам твърдия си боен кораб
Препускайки разпускам тежкия товар
На дъното да се изсипе в изнемога
За стари брегове не ме е еня
Не съм си купил куфар за боклуци
Дивият елен във коч не се променя
Но кочът издава с кривия си рог небесни звуци
Ще се разплискам заедно с мътната вода
Ще връхлетя върху скала, а не на кея
Ще пръсна пръски като огнена стрела
Сърцето си нанизано оставям върху нея