автор: sradev

Сърцето бие човека безсърдечно.
Ст. Й. Лец


Имало било едно време, когато Информацията била мъничка и се събирала в една точица. И в тази точица било или светло или тъмно. Старите хора разказват, че господин Информат, мъжа на Информацията, бил голям мърляк и рядко се къпел. А когато се изкъпел, Информацията просветвала от радост (в същност г-н Информат си е хубавец и като се изкъпе свети). И тогава точката светела, което значело "мит". А когато не светела било тъмно и това означавало "немит". Но това е само един от древните митове.

В същност научната истина е съвсем друга. Информацията от време на време биела мъжа си. И когато светела означавало "бит", а когато била мрачна - "небит". За това и единицата информация в науката се нарича "бит". И древната поговорка гласи "За един бит - двама небити дават."

Но дали от боят се свършил г-н Информат, дали сапуна се свършил, дали Информацията се уморила, ама престанала да примигва тази точка. Някои казват, че г-н Информат се преселил в съседната точка. А може едната Информация да го е напустнала, а друга да е дошла при него. Една такава дето ни го биела ни го миела. Къде ти! Такива Информации дето не примигват хич ги няма. Ако не е бит и не е мит, то ще е сит или пък сърдит. Все за нещо информациите ще си намигват.

Та седи си сама Информацията в точката и се озърта наоколо. Надникнала през ключалката на съседната точка и видяла как друга Информация бие (а може би мие) мъжа си и примигва от удоволствие. И започнала да преразказва на съседките кога онзи Информат е бит и кога не е. И така започнала да се разпространява информацията от точка към точка из Вселената със скоростта на светлината.

И докато всички точки били еднакви информацията се разпространявала надлъж и нашир по Вселената. Но някои точки светели по-често щото ту от една ключалка, ту от друга преразказвали какво се вижда. И взело че пространството към тях се изкривило и информацията взела да се обърква.

А може би това е същата ключалка, но разказвана от друга клюкарка, та едната говори за "сега", а другата пъпли едва, та нейното "сега" си е едно "не знам си кога". А до някои таз новина е пътувала година, а до други - век и половина, и отде да хванеш край, като всяка мига както си знай. А имало и таквиз съседки дето гледат през две клетки и светят по свои правила - я като сума, я като лъжа, та някои светят дори, когато никоя край тях не гори.

И сега, като се огледаш насам-натам, нагоре и надолу, напред и назад, отляво и отдясно, отвътре и отвън... ще видиш, че различно примигват точките. И не само бит или мит, ами и сит, сърдит, скрит, честит... па и зелен, пременен, уморен, уреден... та ще се объркаш на съвсем.

И за да има ред ще ви кажа отнапред - наука има една, Информатика й викат сега, за господин Информат, дали си живее рахат. А понеже са клюкарки - много вяра да им нямаш, а купи си две писалки - всичко да си проверяваш.


Ниво -3
Сладар