автор: ANG

Може би ще дойдат времена
за сближаване на ангели с хора;
(...) тогава вашата плът ще се одухотвори
от ново хранене.
(...) Преобразени, крилати,
свободно ще се възнесете
и ще живеете в райските селения,
или тук - както си изберете...
______________Джон Милтън
______________поема "Изгубеният рай"


Първо да ви разкажа как отказах АНДИ от месото.
Доскоро синчето ми изразяваше и любовта си, и яростта си чрез похапване на... човешка плът. Забиваше яко зъби в ръката ми и не пускаше.
Ха - така ли било. Опитах два начина. И двата дадоха добър резултат.
Първият - захапах го и аз! На лицето му се появи голяма изненада: обичащият Тате да го хапе?!

- БолИ ли те, тате?
- БОли, бОли... - простена детето.

С най-нежен тембър му изнесох лекция, че и татето го бОли. Имаше ефект. Но НАЧИНЪТ не ми харесваше. Смених тактиката. Когато веднъж налиташе да захапе ръката ми, внезапно я отдръпнах и още по-изненадващо напъхах в устата му неговата собствена ръка.

- ...бОли...

И в този начин имаше твърде голяма агресия. Въпреки ефективността му, заех се да обмислям по-малко плътски средства. И докато напъвах мозъчните си клетки... проблемът отпадна от самосебе си. На АНДИ престана да му е интересно да „хапва" човешко месце.

Всичко това бе истинска случка. Разказана с полушеговит тон.
Ставам по-сериозен.

Всяка нова храна АНДИ внимателно оглежда и опитва с върха на езика си. Ако не му хареса, нищо и никой не е в състояние да го накара да я погълне. Ако някой си въобразява, че може за нещо да насили дете от Новата Епоха, жестоко се лъже.
По пътя на пробите АНДИ отхвърли сиренето, кашкавала и рибата... На този етап той се оказа „по-чист" вегетарианец от нас (от няколко десетилетия аз и ДУЧЕ се храним с млечно-растителна храна). Имаме приятели и познати, които са още „по-крайни" - суровоядци ги нарича обществото.

(Обществото... На една сватба „приятели" насила пъхаха кебапчета в устата ми... В казармата имаше ден за безмесна храна, но специално за мен се готвеха мръвки - за наказание...)

Всеки сам си поставя летвата. Доволен съм, че АНДИ сам я постави на нивото на естествените си за момента нужди.

Правя обобщение: оказа се, че няма проблеми между АНДИ, вегетарианството и родители му. Много дебел обаче се оказа проблемът между нас тримата и някаква част обществото, която се опитва да ни пъха в нейните калъпи...

Какво да се прави. Често се налага с юмрук да разфасовам масата...

Разлиствам за стотен път книгата Carolina Hehenkamp „Das Indigo-Phanomen" (преведена като „Децата на Новата Ера"). Имам и стотици мои наблюдения върху децата. Разчитам да споделите и вашите.