/сонет е едно нещо от 13-ти век. Много далечно, но много близко/
Прибирам се
Не искам да те виждам
Но няма как да не те видя пак
Със стъпките във нощите прииждам
За да се скрия в твоя топъл мрак
Отивам си
Не искам да се чудя
Но няма начин да се спра нечут
Със спомени ресниците си будя
За да се лутам в стаите си като луд
Измъчих се
Не искам да отвръщам
Но мога ли да не извърна пак лице
Със бяс диханията си поглъщам
За да не спира моето сърце
На миговете мънички престоя
Ще мога ли да уловя безброя