автор: bogest

Брезите сменят шарени кори
На север са обърнати принцеси
Загатват с пурпурните си завеси,
Утрото, развихрени зари

На чудесата свършва вечността
Отива си от мисълта покоя
Заравя се на гордостта във зноя
Пропаднала от радост мъдростта

Пропяват рошави петли в сеното
Ручеят се стича между кал
Дори за нищо да не го е жал
Сънят ще се всели в леглото

Напускат бавно пресъхнали камили
Пустинята натъпкана със сол
Край боклучавия крайпътен селски дол
Дървета в свиден срам са се увили

Прекъсва песента, загасва тишината
Намръщена китара спи без звук
На масата сълзи разцепен лук
С мечтания да зърне пак полята

Защо ли с бистрата вода в безкрая
Сред многото лица и цветове
Прозира тъй прозрачно рая
На светлите брези от тъмното море