Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 859
ХуЛитери: 1
Всичко: 860

Онлайн сега:
:: Boryana

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСъдбата на пръстенчето
раздел: Есета, пътеписи
автор: sradev

Преди много години жената на ректора на световноизвестен университет си изгуби златното пръстенче в морето, докато плуваше.

Тогава си имахме следният разговор:
- Проклятие! Изхлузило ми се е пръстенчето докато плувах. Добре поне, че в морето, а не на плажа!
- Защо, каква е разликата?
- Така поне никой няма да го намери.
- А защо пък някой да не го намери и да не му се зарадва?
... ... ...

Преди половин век на плажа в Балчик намерих в пясъка ножички - малко ръждясали и със счупено едното връхче. Те бяха първата моя лична собственост. Все още ги употребявам и за рязане на тенеке и за рязане на нокти. В същност в къщи всички ги употребяваме.

А за този половин век съм сменил 4 пъти страната, десетки пъти градовете, неопределен брой пъти жилищата и дори няколко пъти собствеността. Но винаги съм взимал със себе си тези ножички. И ако е вярно, че едно пренасяне е половин пожар, то те са преживели десетина пожара.
... ... ...

Оплакваш се, оплакваш от съдбата, че нещо ти взима, нещо ти дава, но в края на краищата се примиряваш с нея. Съдба е, по-силна е от тебе. Но все се опитваш да й поставиш условия: "Нека и на другите да бъде същото." Търсиш справедливост. От кого? - от съдбата! Та съдбата да не ти е данъчното? Па и защо да надничаш в чуждата чиния? Имаш ли лъжица да сърбаш от нея?
... ... ...

Дойде някакъв роднина. Искаше пари на заем за лекарства за майка си. Не съм го виждал, не съм сигурен, че сме роднини. Па и какъв роднина е, ако не съм го виждал до сега? Дадох му. Има ли някакво значение дали сме роднини? Има хора, които са ми близки без да са ми роднини, има "близки роднини", които са ми далечни. Ако се чувства роднина - ще се обади пак, ако ли не - ще ме избягва: каква по-добра автоселекция? И съдбата, както си я разбирам, трябва да е "справедлива" за моите близки, а с другите да си прави каквото си ще. Но тя не ме слуша.
... ... ...

Та пръстенчето или парите - равностойност на пръстенчето са си заминали. Значи там им е било мястото. Намирал съм различни предмети през този половин век, включително и пръстени. И златни и сребърни и тенекиени. И само в едно тенекиено пръстенче усещам сила.

190805

Славян


Публикувано от BlackCat на 24.08.2005 @ 09:51:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   sradev

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 01:51:56 часа

добави твой текст
"Съдбата на пръстенчето" | Вход | 8 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Съдбата на пръстенчето
от Albyrta (radost2002@gbg.bg) на 24.08.2005 @ 09:59:13
(Профил | Изпрати бележка)
Та пръстенчето или парите - равностойност на пръстенчето са си заминали. Значи там им е било мястото. Намирал съм различни предмети през този половин век, включително и пръстени. И златни и сребърни и тенекиени. И само в едно тенекиено пръстенче усещам сила.

Благодаря за това!


Re: Съдбата на пръстенчето
от Marta на 24.08.2005 @ 10:16:17
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
загубих пръстен тази година, в пясъка, и си мислех, че съжалението ми от загубата е десет пъти по-малко поне от радостта на този, който ще го намери, така че няма лошо, нали ще зарадва някой непознат
а с тази ножичка ми напомни за чичо Боровинка и неговото оскъдно имущество, състоящо се от старо поизхабено ножче за бръснене...

много хубав текст


Re: Съдбата на пръстенчето
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 24.08.2005 @ 10:38:53
(Профил | Изпрати бележка)
!!! Удивителен текст!

Аз никога нищо не съм намирала, освен дребни монети. Но имам един приятел, който непрестанно попада на нещо... верижки, пръстени и какво ли още не. Радва се. И винаги се опитва да си представи какви ли са били притежателите им... Добър човек е. Ако някога изгубя нещо, бих искала да го намери някой като него. Наречи го суеверие. Но искам изгубената ми вещ да е в добри ръце (в буквалния смисъл) ...

Поздрав от мен и хубав ден!!


Re: Съдбата на пръстенчето
от miglena (feichka_migli@abv.bg) на 24.08.2005 @ 10:45:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Бог дал, Бог взел
Животът е винаги прав
Съдбата е жестока, но справедлива

И какво от това?
Познанието на законите прави ли ме по-щастлива?!?!

;)


Re: Съдбата на пръстенчето
от pisana на 24.08.2005 @ 10:59:01
(Профил | Изпрати бележка)
Ха, не се бях замисляла за предметите и собствения им път който поемат щом веднъж са произведени. Наистина целта им е да носят радост освен това което се очаква от тях.
Може би защото сме обградени от купища и не си даваме сметка за истинската им стойност. Тази ножичка е изживяла един пълноценен живот...недостижим по някога и за човек.


Re: Съдбата на пръстенчето
от victo на 24.08.2005 @ 11:26:26
(Профил | Изпрати бележка) http://sitekreator.com/victoria/main_page.html
Hubavo e, kogato zagubi6 prysten,
no nameri6 sebe si...
:))


Re: Съдбата на пръстенчето
от copie на 24.08.2005 @ 12:49:45
(Профил | Изпрати бележка)
хубави мисли, Славяне!
хубав текст :)


Re: Съдбата на пръстенчето
от Ufff на 26.01.2006 @ 02:52:06
(Профил | Изпрати бележка)
Размисли ме. Материалните неща са ни временно притежание. До смъртта, до изгубването, изхвърлянето и пр. Неосъзнато, а също "планирано" притежаваме толкова излишни неща. Но "тенекиеното пръстенче" е опора , "усещам сила" - значи е свързано с нещо душевно и е нужно.

Мисля, че най-порочният стремеж е да се владее/ притежава волята на други хора. Е, там вече... пардон, разбъбрих се!