автор: spirit

Не беше кръв,
бе само капка роза,
отхапала от бялото на китката.
Обичам те, Инес,
и ти навярно
обичаш го,
но виж как бледи
ръцете ти изстиват.
Красиви са, дарих им
капка роза,
защото очите ти
видях, изплашени.
Не се страхувай.
Розата изтече.
Ръцете ти са тихи
и изящни...