автор: Amar

Промушено е слънцето - между листата,
загубена от вчера - луната се търкаля.
Натежала от следи - прегърбена реката,
съблича се по шията й - водопадът.

И не е рано за разходки под дъжда,
и не е късно да се отразяваме.
Един във друг и после - във нощта,
която във целувките ни се прозява.

И луди сме, когато вечерта е млада,
когато искаш от света да ме отнемеш.
А аз притихвам в теб и се отдавам
на душата ти - узряла, за да ме приеме.