автор: roni_16_f_sf

В живота не рядко се среща
пред пречки, въпроси и трудности да се спреш,
да хвърлиш за пореден път зара

и с хазартна ръка да стопираш съдбата
до следващият кръстоват момент.

Да биеш обаче е лесно,
привиква се бързо, в захлас.
Попаднеш ли във фаза победна
забравяш откъде си тръгнал
и то само завчас.

Да падаш обаче се свиква,
че винаги после ще следва добро.
Но често след гръмкия трясък
надежда се губи и падаш в сумрак.

За това на живота се две везни люлеят.
Едната да мери,
преминалите успешно изпитания.
А другата-кантар да е
за злите и пагубни падения.