автор: jeck

През лятото на '87 отидохме на почивка в Шкорпиловци. Силвия имаше перманентна сесия - възможност да се явява за изпити на дати, които си избере от няколко възможни - един по-свободен график от твърдата програма на нормалната сесия. Два изпита - мисля биохимия и биофизика (доста тежки) беше оставила за септември.
Опитваше се да чете и там отвреме-навреме. Когато се върнахме на селото им, Тони остана при баба си и дядо си, а тя дойде с мен в Пловдив - да се подготви и да се яви на изпитите. Помня колко ентусиазирана ми се обади на работа, след като си беше взела изпита по биохимия и дойде да ме посрещне на портала. Беше много доволна, изпитът беше минал много добре и преподавателят беше признал добрата и подготовка на фона на смешните ситуации, в които изпаднали нейни колеги - повечето чуждестранни студенти - при отговорите на въпросите му по тази дисциплина.
Следобед тя отпътува за село и след няколко дни дойде да се яви на втория изпит, който също взе с добра оценка и бе приета в трети курс. През септември бяхме в Станево за около двайсетина дни. Около 15-ти октомври тя започна занятия. Тони водехме на ясла. Общо взето той свикна. Сестрите (в яслите не са детски учителки, а медицински сестри) на тяхната група бяха спокойни. Давам си сметка - като съм го водел, като съм го вземал - колко повече съм могъл да дам на детето си ако не съм бил все така потиснат , в лошо настроение и лошо отношение към себе си... Имаше едно задръстване в сърцето ми. И не можех да се отпусна...
През лятото, след като сме се върнали от Шкорпиловци, от морето, сме заченали второто си дете. През втория семестър Силвия беше вече в понапреднала бременност, но продължаваше да ходи на лекции и упражнения. Почти до последната седмица преди раждането ходи на занятия.
На 14. V. 1988 заранта (в 3ч. след полунощ) тя ме събуди (тя спеше при Тони),че водите и са потекли. Отидох веднага до един близък телефон (по-късно ни прекараха телефони там) и се обадих за линейка. Скоро дойде линейката и я закарахме до родилното - този път районът ни беше в болницата до ж. п. гарата, на улица "Иван Вазов". Един мъж акушер беше на смяна. Беше събота или неделя. Сутринта обикаляхме наоколо с баща и - бяха дошли с майка и - и към единадесет ни казаха, че се е родило момче. На следващия ден като отидохме да чакаме отново, Силвия ни видя от прозореца и повдигна да ни покаже едно малко вързопче, което беше Краси. Скоро след като я изписаха, тя с децата отиде на село - за да може майка и и баща и да и помагат - пък и летните месеци в Пловдив бяха много горещи - особено периодът от '86 до '88г. - а да не говорим, че на последния етаж, на който бяхме в бл. 151 в тези панели ставаше непоносимо горещо.
През август с Тони, с баща ми и с втората ми майка ходихме във Варна, в апартамента на сестра и, леля Таня.
Силвия кърмеше и Краси. Реши да прекъсне учението си следващата година.

……………………………………………………………………………………………..


През големите жеги в Пловдив вечер като не можех да издържам в прегрятата панелена кутийка, ходех до селата в подножието на Родопите - разбрах колко голяма е разликата на въздуха край планината, в гората и замърсеният въздух долу в града, още повече че долу в низината той ставаше вечер някак усоен, студен, но не чист, а напоен с влага и с горчивите неприятни аромати, които изпускат плевелите в низината през нощта и някак засядаше в гърлото, докато горе, в селата от "Родопската яка" въздухът беше хем чист, хем сух, дори топъл, ухаещ на гора и билки.
Веднъж, мисля точно на 9-ти септември 1987 в Пловдив ми бе станало страшно задушно и след като търсих безуспешно малко свеж въздух из комплекса "Тракия" посред нощ тръгнах с колелото към Марково. Но на околовръстното шосе ме спряха милиционери от КАТ: "Къде си тръгнал?" Обясних им че не се чувствам добре, че се задушавам от горещините и замърсения въздух, даже преувеличих малко, че съм болен от нещо като астма, но ми забраниха да карам нататък: "Връщай се обратно!" Аз, разбира се, заобиколих през нивите и пак отидох до Марково.

... Спомен за Пловдив… Дъждът обгръща огромният жилищен комплекс. (Жилищен район "Тракия" - едно голо поле с набодени блокове, огромни бетонни късове, разхвърляни по него…) Намокря блоковете, намокря Земята, намокря хората вървящи навън…

Въпреки обширното поле наоколо, няма много простор вътре в самия комплекс, душата ми се задушава там…
Ето там на юг е веригата на Родопите. За час и половина стегнато ходене стигам до с. Брестник, в полите на планината. Ходил съм го десетки пъти. Особено в горещите, знойни летни следобеди след работа, когато не стигаше въздуха и като излезех от цеха навън сякаш духаха калорифери - това беше спасението ми - да поема към Родопите пешком през полето. Силвия с децата бяха на село през лятото. Да се върна в задушния панелен аапартамент, на последния етаж, превърнал се в парник по това време не ми се и помисляше.
Ходех и с колело…Няколко пъти товарех на него палатката, (бях си взел наскоро палатка - двуместна) едно-две одеала, и отивах до Брестник. Минавах през селото за да намеря излаз към гората. Обикновено пресрещах стадата овце и кози, които се връщаха по това време обратно в селото -. горе край двете чешми с големите корита и започвах да се изкачвам по рида от който току-що бяха слезли стадата. По-нагоре пътеката се извиваше по едно усойно (и затова прохладно през тогавашните летни жеги) дере . Там вече започваше гората, отначало келява, тръни, храсталак и ниски габъри, по-натам по-едър габър, тук-таме бор… Малко по нагоре стигам старо параклисче, сигурно от много стари времена, но беше постегнато, варосано отвън (беше заключено). Там, точно до него два или три пъти си разпъвах палатката (всъщност ридът беше доста полегат и само край параклисчето имаше малко изкуствено заравнено място).
Някъде около 21-22ч. стигах там. Отгоре ме гледаха ясните звезди, потрепващи посред лятното бездънно вечерно небе. Планината ме обграждаше с омагьосващите си звуци… Там, долу в равнината, като едно петно светлина, се виждаше градът…Май от спането ми нищо не излизаще - не можех да се отпусна достатъчно, че съм на непознато място ли или от съмнение дали ще се събудя сутринта навреме, дали няма да закъснея за работа…Но след час-два там сякаш бях получил това за което бях отишъл, бях си отпочинал, бях се успокоил, поел глътка живот, съживил се .И най-често около или малко след полунощ поемах обратно .
Колкото по надолу слизах към града, толкова по не ми се връщаше… Със намалянето на височината въздухът ставаше по-студен, но не по-свеж, не по-лек за дишане, а някак по-усоен, застояло - студен, примесен с тежко-горчивите, сякаш отровни аромати, които изпускат полските бурени през нощта. Нощната влажна миризма на низината, особено край река…
Въздухът горе, на ридовете край Брестник, тоуж беше по-топъл, но някак по-живителен, даваше повече сили, от него повече се съживявах след дневните жеги…Очевидно във въздуха на гората имаше много повече енергия, вещества, аромати…Всъщност, лечебните вещества, които растенията, най-вече дърветата изпускат във въздуха са наречени от учените "фитонциди". Те имат антибактериални, оздравяващи свойства… Гората също дава повече "свободни" (мисля, че беше думата, ако не се лъжа) йони, които са по-здравословни.
Освен във жегите, този път до полите на Родопите съм го ходил и в по-свежо пролетно или есенно време. Помня веднъж, в едно преддъждовно (или следдъждовно) пролетно време ходих до Брестник. Току-що си бях взел туристически обувки и ги обух да ги изпробвам. Имаше останал един стар калдъръмен път за селото, занемарен след изграждането на новото асфалтово шосе, но за добро в случая. Беше съпроводен по цялата си дължина от внушителни стари орехови дървета. Този ден бяха така свежо зелени, а и в цялата атмосфера наоколо, във въздуха, имаше толкова свежест и влага. Какво ми щукна - събирах всички празни бутилки, които намерих - едно че беше грозно така захвърлени сред красотата и зеленината на Природата, друго - да ги измия и да ги върна, за да изкарам някой лев.
(В ж.р. "Тракия" не се отчиташе индивидуално по апартаменти топлата вода - не знам дали въобще някъде в блоковете в Пловдив се отчиташе индивидуално.) Има един общ водомер за топла вода на целия вход и се дели на апартаментите според броя на хората във всеки апартамент. Истински пример за разхищение - всеки си мисли: "Като делим поравно - защо да не използвам максимално?" Пък и топлоенергията беше на символични цени - "подаръците" на социализма, които сега изплащаме…)
Като се върнах с този чувал шишета, наредих ги на пода на банята и с един маркуч ги мих сигурно час…Сигурно не струваха колкото труда ми и реалната цена на топлата вода, която изразходих…