автор: drakson

При разследване на престъпление служител на полицията попада на факти, които уличават 20 годишният му син в съучастие при извършване на групово изнасилване на непълнолетно момиче. На основата на разкритите факти извършителите може да бъдат осъдени на няколко години затвор. Полицаят е изправен пред дилемата: да прикрие извършителите като унищожи намерените доказателства или да предостави всички данни на обвинението.
Житейският път на човека би могъл да се оприличи на едно неизбежно и повтарящо се във времето упражняване на правото на личен избор. Дали ще сме адвокати на дявола или орли на правосъдието, изявени личности, оставили ярка среда след себе си, или поредните тухли в стената на системата, безскрупулни или етични, зависи преди всичко от самите нас, от това какви ценности изповядваме, какви са мечтите и целите ни, какъв живот желаем да живеем.

Разбира се, не винаги, всичко е толкова просто и еднозначно. Съществуват определени фактори и ситуации, които, обусловени от заобикалящата ни действителност, обществените настроения, успяват да окажат влияние върху поведението на всяка една личност. Това са ценностите, между които човек трябва да избира - обществото, служебния дълг и клетва, общоприетата теза, че всички сме равни пред закона или да се подчини на чувствата и бащината обич. Така понякога, ставайки жертва на подобни обстоятелства, се оказваме лишени от правото сами да определим съдбата си. Според мен най-добре би било всеки от нас да има възможността самостоятелно и свободно, без да му се оказва какъвто и да било външен натиск, да реши проблемите в живота си. Важно е да бъдеш доволен от себе си и да изпитваш удовлетворение от това, което вършиш.

Тежката социална обстановка е фактор, който с огромна сила прогресивно деформира моралните устои на обществото. Тя успява да детронира исконните национални ценности и добродетели като ги заменя с преходни и комерсиални, често не дотам етични и почтени повели. Така в движещ мотив на човешката дейност се превръща преди всичко личната изгода. Моралният упадък подтиква хората към егоизъм, та дори и агресия. В днешни времена "другият" е враг! Дали бащата не би предпочел да се подчини на родовия, неписан закон и да защити сина си, неговата кръв и плът, на всяка цена, защото е "свой"? Дали страхът от общественото мнение ще му продиктува да прикрие престъпника-син? А дали и бащата не е виновен за провинението на сина си както казва поговорката: "Крушата не пада по-далеч от дървото"?

Както вече отбелязах, начинът, по който би могла да се разреши подобна дилема зависи изключително от индивидуалността на лицето, изправено пред нея, от това какъв е неговият светоглед, виждания, възпитание и житейска философия. Така за някои въпросът за най-доброто решение, което би могъл да вземе полицаят баща, би звучал смехотворно, за други несериозно, а за трети напълно адекватно. Законът обаче е пред всичко! Утвърждаването на законността като висша ценност за всяко едно общество е предпоставка и гаранция за неговия просперитет и развитие. Може би разсъжденията ми са до известна степен утопични, но за мен тази идея и цел представлява идеалът, заради който си заслужава човек да се бори, работи и живее. Нещо несравнимо по-стойностно от това да си слуга на когото и да било, пък ако ще и на дявола. За това алтернативи не могат да се приемат! Законът е създаден от много по-мъдри от всички нас хора, за това той трябва да се спазва , а не да се заобикаля или отрича! Насилникът трябва да бъде уличен, съден и наказан за деянията си, а докато излежава присъдата, над баща му ще тегне мъката и чувството за вина, че не е предотвратил цялата тази ситуация още в детските години на сина си! Двамата ще осъзнаят, че всички сме равни пред закона и спазвайки го ще достигнем един по-добър свят…

Обществото представлява сложна система, изградена въз основа на съвместния живот и взаимодействие между отделните индивиди. Човек не живее изолиран, той е част от една общност, затова, според мен, отстоявайки каузата на законността и правосъдието, защитаваме обществения интерес, като същевременно допринасяме и за собственото си благополучие. Това е една съвременна тенденция, наблюдаваща се в развитите общества, която налага преосмислянето на приоритетите, поставени пред индивида и обществото като цяло. Без законността и правосъдието съществуването на цивилизацията е немислимо. Те са необходими предпоставки за нейното съхраняване и развитие, за бъдещия прогрес и възход на човечеството и главните мотиви индивидът да ги спази! Непопулярността на тези съждения, може би е доказателство за това, че принадлежат на бъдещето, понеже само миналото може да бъде широко известно и понятно.

Попаднал в такава дилема бих избрал пътят на истинския човек, който не живее сам на този свят. Ще разкрия цялото престъпление, ще улича собствения си син и ще търпя заедно с него съответното наказание! Тази постъпка ще служи за пример пред останалите. От друга страна е лесно да оценяваме ситуацията отстрани, без да имаме и понятие как бихме се чувствали на мястото на бащата и каква борба ще се води в душата ни! Обхваща ме съмнение дали бих постъпил по този начин, дали бих се подчинил на правилата на "машината"? Отново дилема…!