автор: gola_istina

знаеш ли ... аз мисля че човек не се влюбва в половинката си.
човек се влюбва в онова ново "аз" което се ражда в контакта.
човек се влюбва в чувството да бъде с другия.

влюбва се в реакциите си, постъпките, смеха си,
във всичко о нова което се събужда в душата му, когато е с другия.

защото може би точно тогава е такъв какъвто иска да бъде.
тогава харесва себе си и се чувстава добре в кожата си.
тогава, в общуването с другия, постига своя идеал.

но за съжаление идеалът се променя.
онази както ти я наричаш "срок на годност" изтича точно тогава,
но не защото любовта (ако я е имало) е свършила,
а защото човек променя възгледите си, мирогледа си, идеала си.

и може би вече се стреми към други ценности,
започва да харесва други постъпки, друг смях, хумур,
влекът го други неща...
и за съжаление "добрата, стара половинка" вече не е на мода.

и така...
пак започваме да търсим другия Той или Тя, които ни карат да се харесваме,
да обичаме да бъдем себе си.
докато един ден намираме някои с които успяваме да израстваме в синхрон
и заедно да се променяме

(ако съм права да си влюбен си е чист егоизъм)