автор: arlekin

Когато най-сетне се роди, когато проплака, когато и го показаха, майката вече знаеше, че болките и не са напразни!
Ревящата малка топчица се гърчеше в ръцете на акушерката, но майката мислеше, че това е най-красивото създание на планетата! Казаха на таткото, че има син, той се усмихна, после се разтрепара и накарая ревна от радост ли, от вълнение ли... И хукна надолу по стълбите, за да съобщи новината и да му остане достатъчно време да се напие!
В момента, в който излезе от болничното заведение, го застигна гласът на една от санитарките! ????? А? Имало още едно бебе! Още едно момче! Били близнаци, но лекарите не го открили до момента на раждането! Така! Същата процедура по вълненията и вече окончетолно хукване... Налагаше се да се напие не за един, а за двама сина...
Раснаха двете момчета! Ден след ден! Красиви деца - две капки вода! Тръгнаха на училище.
Първият - баткото - изряден, дисциплиниран, точен. При него изненади не можеха да се случат! Умен и трудолюбив - радост за мама и татко! Вторият - изненадата - все по допирателната...Често изпитваха брат му вместо него, често брат му понасяше несправедливи упреци вместо и заради него! Той пишкаше във фикуса, а кюфтенцата от супата топчета хвърляше зад дивана в кухнята. Майка му мислеше, че страшно обича такава супа и му правеше всеки ден.... Приятелите на малкия не бяха приятели на големия! Интересите му не бяха интереси на брат му!
Завършиха средно образование и трябваще да влязат в казармата! Големият знаеше, че ще осъществи мечтата си - един ден ще бъде офицер! Влезе без проблеми във висше военно училище, завърши го с отличен и го изпратиха в един... гарнизон... Създаде семейство...
Посещаваше родителите си. Те се радваха на успехите, добротата и таланта му...Обичаха го! Бе тяхното момче!
Малкият - успя да преодолее медицинската комисия и бе освободен от военна служба! Не го приеха в университета, а той май много не се кахъреше! Скоро напусна дома на родителите си. Каза, че си е намерил работа в представителството на голяма западна фирма!
Посещаваше родителите си! Те му се радваха! Печелеше повече от брат си! Обичаха го! Бе тяхното момче!
Животът си течеше.... Един ден майката получи съобщение за смъртта на малкия. Сърцето й зарида от болката. Донесоха го. Криминално проявен! Бандит! Пишело във вестниците! А той бе нейното момче! Така стоеше тя надвесена над ковчега, когато пристигна нова вест! Големият - убит при изпълнение на своя офицерски дълг! Рискувал живота си, за да спаси живота на един от войниците! Донесоха го! Герой! Пишело във вестниците! А той беше нейното момче! Докато седеше между двата ковчега майката не си задаваше въпроси! Нямаше отговори! Имаше само болка! Огромна, разкъсваща болка! Намериха я така - едната и ръка бе застинала в нежна милувка върху лицето на малкия, а другата - върху лицето на големия! Сърцето и бе спряло да бие!