| тъжната истина за любовта Наистина ли любовта идва, когато най-малко я очакваш или си повтаряме тези думи, за да се успокоим, че на стари години няма да сме самотни и нещастни!? Май само се заблуждаваме... след куп провалени връзки, разочарования, раздели, прекарваш известно време в размисли, порои сълзи, скъсани снимки, тъжна музика, няколко мимолетни сексуални преживявания, малко килца отгоре... и изведнъж появява се някой на хоризонта, олицетворяващ всичко, за което някога си мечтал. Чувстваш се прекрасно... обичан, желан, красив, щастлив. Не е ли този човек нашия спасителен пояс в морето от самота, заливащо ни от известно време!? Живеем в свой измислен свят вярвайки, че именно тази личност е голямата ни любов. Но дали той е убеден в същото? Може би и ние за него сме сламката, набавяща въздух, докато доплува до екзотичния остров? Т. нар. сериозни връзки, които поддържаме, не са ли най-успешната театрална постановка правена някога... а ние сме актьорите в нея, играещи всяко следващо представление все по-добре и по-добре!? Превърнали сме се в истински професионалисти. Водим отношения, изпълнени с лъжи, от които не ни трепва окото, изневери с непознати, траещи една пиянска нощ, заобикаляме се с успешно прикриващи ни "истински приятели"... най-лошото обаче е, че изобщо не се чувстваме виновни от това смятайки, че човека до нас ни отговаря със същото.
Истината е, че всяка голяма любов има срок на годност, която зависи от търпението на партньорите. И целия този театър е от страх, че когато изнемощеем и сбръчкаме ще има кой да ни храни с попара, сменя памперса за възрастни и ни повтаря колко красиви и щастливи сме били на младини...
Наистина от време на време се появява някой по-особен, по-специален от всички останали, каращ ни да се чувстваме по-живи отвсякога, завладяващ изцяло съзнанието, тялото, чувствата, душата ни... настъпи ли такъв момент в живота ни, не бива де си задаваме въпроси, да играем познатите игрички, да изграждаме бъдещи стратегии... трябва да се впуснем сляпо, така както подсазва сърцето и да не му мислим много... в противен случай не ще вкусим от сладостта, за която след години ще съжаляваме. И тя ще си има дата на производство, изтичащия срок обаче ще зависи само от участниците. Нека не го предизвикваме с вредни смесители, а добавим към съдържанието най-ароматните подправки, с които разполагаме. Ако пък срещнем човек, изпълняващ една и съща рецепта срещу самота като нас, нека спуснем котва и не се залъгваме, че някъде там надалеч, може би ни чака по-красив пристан. Има ли определено време, за което човек открива любовта?... цял живот?... времето си минава... оглеждаме се и виждаме, че хората около нас са намерили своето съкровище, а ние все го търсим... ами ако между бившите партньори или познати се е криел Онзи... Специалния... и ние сме го пренебрегнали и изпуснали...
Публикувано от BlackCat на 21.08.2005 @ 21:25:05
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 321 четения | оценка няма | показвания 36834 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"тъжната истина за любовта" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: тъжната истина за любовта от gola_istina на 22.08.2005 @ 00:41:34 (Профил | Изпрати бележка) | sorry pro4etoh samo pyrvite dva reda i se maq i 4udq za6to samotni varvi s ne6tastni?
ne moje li samotni i oteg4eni
ili samotni i bez sex :))))) |
Re: тъжната истина за любовта от Melpomeni на 22.08.2005 @ 00:47:44 (Профил | Изпрати бележка) | Махаш от речника си някой думи. Спираш да мислиш за онази голямата, неповторимата любов и си казваш, какво пък ще се задоволя с една по – малка любов, но само твоя. От онези които една ходят, но и на 90г. се държат за ръцете и се гледат влюбено.
И не е нужно да се задават толкова въпроси. Защо на човека, толкова му се иска да намери обяснение за всичко? Има необясними неща. Ако знаеш защо обичаш един човек, ще престанеш да го обичаш.
Има една песен: Piccolo, piccolo amore... :))
|
Re: тъжната истина за любовта от lusi на 22.08.2005 @ 02:16:48 (Профил | Изпрати бележка) | Ти си мислеща личност, което ми харесва! Любовта е нещо специално в нашия живот! Тя, ни кара да живеем, тя влива свойте сили в тялото ми и ние летим! Да лети човек е много добре! Като малък, моите съниша са били, че летя, летя, дори прекачам жиците! Те бяха единственото нещо което смущаваше моите летящи сънища! Жиците, всъщност нещо добро, което донасяше светлина в моя дом, в сънищата ми ме плашеше!
Любовта, съвършената пропъжда страха! Когато в нашата любовна връзка има страх, това означава, че тя не е съвършена и се очаква нейното разпадане! Аз, когато съм се женил съм обещал на своето момиче, че ще му бъда верен докато смърта ни раздели! Стават някои физически промени с нея, тя започва да побелява от грижите за мен и моите деца! Това кара ли ме да спра да я обичам? Не, напротив, аз повече я обиквам и желая да прекарам остатъка от живота си с нея! Тя, бе единственото момиче, което се съгласи да живее с мен до края на живота ми! Какво да правя, като виждам по-млади и по-красиви момичета? Аз обичам всички и всеки, но в оношенията ми към моята съпруга има нещо специално! То, не може да се опише, защото и аз не знам какво, е! Нейния глас действа на моето подсъзнание и аз зависи тя какво говори съм готов да го извърша, без дори да се запитам, това добро ли е или не! Не знам при другите дали е така, но в последно време започнах да взимам самостоятелни решения и това много я изненадва! Тя очаква от мен нещо, което да стане веднага, но не, аз мисля дали това е добро за семейството или не! Това много я очудва, това я кара да се размисли, какво всъщност аз искам от своя съпруг! Целта е усъвършенсвуване на любовта, любов без страх от наказание, любов даваща сила, обичаща любов! |
| |