автор: dalla

чакам смъртта
като котка
на леглото ми
да скочи

съжалявам жена си

ще види тя
вкочанено
бяло
тяло
и ще го побутне
веднъж
може би
после
пак

"ХАНК!"

Ханк няма да й отговори

не смъртта ми
ме тревожи
а жена ми
с тово огромно нищо
с което
ще остане

искам да й кажа
всъщност
че всички нощи
до нея
заспал

ненужните
караници дори
са неща
завинаги
неописуемо
красиви

и тежките
думи
от които
винаги съм се
страхувал
мога аз
сега
да изрека:

Оби
чам
те.




Чарлз Буковски...