Да имаше как,
бих раздрал тъмнината с ръце
и от черното,
дето остава под ноктите само,
бих написал толкова стихове!
Да имаше как,
бих събрал тоя дъжд във душата си
и от капката,
дето се спуска по бузата само
бих написал толкова стихове.
Тишина. Тишина и вали.
Да имаше как
дъждовния шепот
бих умножил на себе си само.
Би станала чудна мелодия, чудна!
Тъмнина. Тишина. И вали.
Тишината вали.
1969