автор: Samin

на мама

В покой застинала е навън ноща
и щурците тиха песен са запели;
приспиваш,нежно притиснала в гръдта,
детенцето с очички занемели.

Пееше ми песничка за малката звезда
която наднича през прозорчето към мен;
че вярна спътница на щастливата съдба
в животът ще бъде,до сетният ми ден.

Мамо,с много обич ти си ме люляла
и бдяла си до зари над болното си дете
и много сълзи ти,във горест,си проляла
отдавайки ми късчета от своето сърце.

А порастнал,отлетях от топлото гнездо,
оставил те сама по пътят към старостта.
Понякога се връщам в родното место
но те няма в градината на младостта.

Орешак - Бургас - Кости,1980-2002 г.