автор: Vinena_mushica

Ти пак беше тук...
Поговорихме, изпушихме по няколко цигари, разпиляхме малко време заедно...
После стана да си ходиш.
Знаех, че е време, но все ми се искаше да стана и да счупя глупавия часовник на стената, сякаш той е виновен, че времето тече.
Из въздуха се носи мирис на грях и изпушени цигари...
Така и не събра смелост да ми кажеш, че няма да идваш повече...
И тази целувка на вратата...Остави ми някакъв лъжлив вкус в устата и един куп празни надежди,че все пак може и да дойдеш пак...
Не можах да те попитма Тя ли е причината. Ние всъщност много малко говорим за Нея. А днес Я видях. Беше щастлива. Дори поприказвахме малко. По-точно Тя говори. Разказваше ми колко слънчев и хубав е денят й, а всъщност ми казваше, че никога няма да имам някой като теб.Бедната щастлива глупачка! Как мислиш, дали знае? Аз не съм й казвала, А ТИ?
Слушах я и се усмихвах. Бла-бла бла-бла-бла...А колко Я мразех тогава. Почуствах се жалка, нищожество, ДРУГАТА! Винаги се чуствам така, когато идваш при мен...
...Вятърът си е намерил занимание и сега рапилява пепелта от цигарите по масата. Прави я на купчинки и ги разваля. И пак, и пак... Кафето ти стои наполовина недоизпито...
Отивам до прозореца. Качваш се в колата. ВЪРНИ СЕ, МОЛЯ ТИ СЕ, само още половин час!!! Нека се чуствам унизена и жалка, накарай ме да презирам себе си! Кажи ми пак черните грозни неща, които никога не би казал на Нея!Стъпчи ме в калта, мрази ме, само не си тръгвай, МОЛЯ ТЕ!!!
Колко е празна стаята без тебе!
Затварям очи...Усещам целувките ти по тялото си,кожата ти е солена, пръстите ти са в косата ми, миглите ти гъделичкат бузата ми...
Въздухът е попил мириса на целия ни откраднат следобед - мирис на недоизпито кафе, на набързо изпушена последна цигара, на парфюма, който Тя ти е подарила...
...Мирис на грях


февруари 2000 г.