автор: Ranobudniche

На пръсти пристъпям в издраните корени -
притихнал ме дебнеш, със нюх на ловец.
Изсъхнали листи посипва отгоре ми
гальовно вечерният палав ветрец.
Дали си го пратил с дъх между устните
при моите устни да търси подслон,
дали не хитруваш под клепките спуснати,
заблудно приспивно трептящи в синхрон?
Успивай ме. Знаеш ли - искам заблудите,
невинно белязали първите дни -
и Сляпата баба, детинската жуменка.
От теб ще избягам. Но ти... ме стигни.