автор: victo

Сърцето спотаено страда,
потопено в любовната жарава.
Нужното търпение не стига
огъня да потушава.
Уж времето помагало,
а болката с обичта
пропорционално все нараства,
но сбъдването на една мечта
не бих могла с нищо аз да заменя.
Как може прелестта
на миговете близост
да искам да забравя,
макар и с поопърлени крила
да ми е трудно днес да се изправя.
Дори когато в самота
жаравата ти пожелая,
за да запазя обичта
необходимо е умение,
но оставайки понякога сама,
да съм щастлива от това.
Нека не угасва отсега
жаравата у нас любовна,
да подновиме с теб крила,
да сме красива част
от любовта вековна.