Стая без прозорци
и без врата;
стая запълнена
от срах и тъмнина;
окована с шипове от мъка,
изпълнена със тишина;
стая, сякаш е безформена,
без под, таван
стаята на мойта самота
………
лежейки някак си
в пространството
на моето безвремие,
размахвайки ръце, крака,
потънал във пиянството
на една забравена тъга;
лея горчиви сълзи,
за нещо, което
никога не съм желал;
докосвам ледени стени,
те парят - да бях загинал
по-добре
……….
стаята, която искал съм
без да осъзнавам,
че тя е празна,
стаята, която стискал съм
с ръцете на моята душа;
пропадал съм, летял съм,
плакал съм и смял съм се;
стаята, където аз видях
колко долен съм
и страдах
………
там за първи път познах
своя образ в огледалото
на жалка самота,
и за първи пък копах
в гранитения камък
на свойта собствена лъжа