Люля сенките гаснещи здрач и припява им. Тихо припява.
Не! Не искам. Няма да плача. Нощ приижда. Боли отляво.
Небето люлее звездите. Вятър. Тревожен. И се привежда.
Люлеят ми сълзи очите. Предатели. Гоня ги. Няма надежда.
Чезнат сенки. Сълзи изтляват. Обещах си. Добре ми е. Само...
Въпроси едни... Продължават. Хвърлям болка през лявото рамо.