Живее някой помежду ни.
Не знаеш ти, аз знам!
Отлитат казаните думи -
тамян в будистки храм.
Отдавна гледам те в очите
и слушам, и съм тук,
но наема събирам скрито -
у мен живее друг.
Той плаща си, но, ненаситен,
история твори,
дълбаейки с пирон стените -
свещени старини.
Тапетите лепя отгоре
и чувствам се добре,
избягвайки и днес да споря
той Е или НЕ Е!
В главата ми сега е тясно -
пристегнат сутиен!
И двамата си търсим място,
и двамата крадем
богатствата си, придобити
след дълъг нощен лов
на спомени, на мисли скрити,
на твоята любов!
Относно нея спор бушува
отдавна между нас:
Аз казвам му - не съществуваш!
Той казва, че е АЗ!
И битките ни прокълнати
са стигнали дотам -
с усмивка хвърляме гранати
по собствения дом!
И НЕГО пак за милост молим,
и в ъглите си спим.
Не искаме да си говорим!
Не можем да мълчим!..
Аз още гледам те в очите
и слушам, но на друг
изплащам наема си скрито.
/Той може би е тук!/
Живее някой помежду ни.
Не знаеш ти, аз знам!
Отлитат казаните думи -
тамян в будистки храм.