автор: pisana

Лешояд си
над плът още топла
хищно късаш парче след парче
и доволно поглъщаш кръвясало
месо не достигнало смърт.
По вратът ти бавно се стичат
малки капки от спомени и лъжи
никак на друг не приличаш
ловец живеещ в свят от мечти.
Лешояд си
и ти носи наслада
да отнемаш болки, вини
но не знаеш, че пак става рана,
която до край ще смърди.
Късай бързо, че чакат хиени
да се порадват на остатък след теб
заситени, ала на смени
да разхвърлят кокал не лек.
Лешояд си,
а това е природа
спреш ли мъртви сме пак
зная за човека няма угода
щом тъне доволен във ад.
За хиените...олигавени
придобито е порок
своите очички в жажда удавели
сънуват, че дават им знак.
Глупаво...исках нещо да кажа
не успях замириса на кръв
как привлича ме нечия рана
бавно, тихо превръща ме в лъв.