Дори в предсмъртния си час
ще чуваш нежния ми глас
с копнеж до теб да бъда аз,
за да потънеш в мойта страст.
Ще чувстваш пак дори дъха ми
да милва топъл твойте длани -
обезкървени и сковани,
протегнати отчаяно към спомени -
далечни, парещи, прогонени...
Сремежът ти да върнеш любовта ми
във тебе ще дълбае рани
и мигом всяко твое чувство към мен
в кинжал ще се превръща,
забоден в твоята душа,
умираща самотна в пустошта.
Лицето ми ще виждаш във нощта
и само блясъкът в очите ми
ще бъде в мрака светлина
и ще разкъсва тъмнината
във зейналата в тебе празнина.
Но да се върна днес не мога.
Изпрати ме да бродя бездиханна
по пътища към нищото отвеждащи.
Все търсех аз от жажда отмаляла
нищожни глътчици надежда.
И тъжни залези посрещах сляпа.
Мечтаех си да съм невидима,
заспиващя във мойто "никъде",
шептейки няма твойто име.
Забрави ме. Не ме повика.
Останах тиха и безлика
...и да се върна днес не мога...