автор: meiia

Малък е светът.
Усещам те съвсем наблизо.
Усещам топлата ти плът
под разкопчаната ти риза.
Как пушиш до небрежност
в дима тъгата скриваш.
Рисуваш с мисъл нежност,
а после я убиваш.
Усещам те съвсем преди
да връхлетиш като торнадо.
Да ми причиниш беди,
за да страдам,за да страдам.
Усещам те и мил,
разсипана по тялото ми свила.
От себе си си ме спасил.
Но аз от тебе твърде много
съм изпила и съм се опила.
Усещам те във мен
вълни от адски спазми.
Тъй безпощадно откровен
до безсрамие оргазмено.
Когато няма начин
от тебе вече да се скрия.
Ти-мъжки непрозрачен,
аз - обладавана стихия.
Усещам те наблизо.
Светът е безпощадно малък.
И под разкопчаната си риза
туптиш за мене жарък,жарък.