автор: jeck

След като си пренесохме багажа в 151 блок, ходихме в Лом с Тони. При моето неспокойствие решенията идваха все в последния момент... Реших да пътуваме час-два преди тръгването на влака. Качихме се в последния момент, почти в движение... По-късно Силвия ми е разказвала свои драматични сънища, свързани с нас и с влакове - мога да си представя откъде са се зародили...
След Лом Силвия и Тони бяха на селото и за месец-два и през октомври дойдоха в новата квартира.
След като беше прекъснала за една година, аз и предложих да продължи втори курс, а аз си взех 2-3 месеца неплатен отпуск - да гледам Тони и да чета за държавния изпит по марксизъм, на който трябваше да се явя за втори път.
Гледахме се с него, но аз бях много зле с нервите. Чувствах се празен, изразходен, без емоционален пълнеж, без душевно съдържание... Особено трудно ми беше, когато трябваше да го приспивам - сутрин към 10ч. . Защо ли е трябвало да спи по това време? - Защото при Силвия спеше, бебето трябвало да спи и преди обед, а и заради мен - да имам поне един час да остана сам, на тишина, да прочета нещо, да успокоя малко нервите си... (въпреки че това задължително приспиване по-скоро ме натоварваше повече... )
След като се опитвах да го приспя - като стоя край леглото, пея му нещо или го докосвам по гърба за да се отпусне - и ако не заспеше до половин час и започне да хленчи още повече, което се случваше отвреме-навреме - отивах в другата стая и се опитвах да се успокоя. Той започваше да реве, реве та се къса, но аз не отивах. "За какво да отида, като няма да мога да го успокоя, ами и аз ще се изнервя още повече като слушам хленченето му - може би трябваше да се научи да стои без непременно да има някой край него... Нали германците така оставяли бебетата си да заспиват - без много дундуркане... Пък ако не му се спи, ще се научи да постои сам за половин час... Нали трябва полека-лека да израства, да се приучава на самостоятелност... " (Тук се сещам за една Силвиина братовчедка - Донка, за която баща и и майка и разправяха като виц, че дотолкова била привикнала да я приспиват с люлеене на леглото, че вече на повече от годинка и половина, когато я слагали да спи, и дълго люлеели леглото, та чак тях ги унасяло - тя по някое време се обаждала отново: "Дусай, дусай!... ("Друсай, друсай... )).
... Така Тони е ревал по половин час, та и повече понякога... Комшийката ни отдолу веднъж ми рече: "Много плаче вашето бебе... "
На обед го слагах в количката и отивахме да вземем храната му от детската кухня, която беше доста далече, около половин час пеша. Обличах го по-добре, когато беше доста студено (имаше снегове тая зима - и все пак тези разходки бяха полезни и на двама ни - и аз се успокоявах навън, и той заспиваше на по-свежия въздух).
След Новата Година, през ваканцията си, Силвия беше в Сливен. Детето беше нещо болно и тя искаше да го вземем в Пловдив. Майка и казваше, че е по-добре да остане при тях, да не го мъкнем по влакове. ... Често съм се чувствал в подобни ситуации с тях - с нея и родителите и - старая се да изясня нещо, а сякаш няма изясняване: И аз смятах, че е по-добре да не го носим по влаковете. Силвия иска да го вземем с нас. Те тоуж не искат да го вземаме, но въпреки моето мнение, че е по-добре да остане, нещо неясно виси във въздуха, изчаква се нещо, което аз не знам какво е и не мога да му повлияя - тоуж тя изслушва моето мнение, но май е все едно какво е то - други неща помежду тях повлияват на решението...
Накрая тя ми каза, че ще остане тук, при детето. Аз трябваше да пътувам за Пловдив - на сутринта бях на работа. ... По-късно ми е споменавала, че родителите и са имали дете, което е починало още като бебе... Може би това беше недоизказаното в тези ситуации, че те се страхуват да останат сами с детето, когато то е болно...
След като детето оздравя Силвия си дойде в Пловдив и си продължи занятията. Тони остана два месеца в Сливен, при нейните родители. През март майка и го доведе и започнахме да го водим на ясла. Отначало го пуснаха в една група с по-големи деца. Добре че майка и поостана първата седмица (тя е детска учителка в детска градина и има опит и представа за детските заведения). Тя го водеше и вземаше от яслата. Като се връщаха първите дни, тя казваше, че стоял по средата на стаята и гледал уплашено по-големите деца наоколо, как се гонят и бягат. Тя настоя и го преместиха в група отговаряща на възрастта му. Първия месец сутрин плачеше като го водех. Полека-лека свикна. Сутрин ме питаше: "Ще ме вземеш ли първи...?"
През април-май си взех още месец отпуск за държавния изпит по марксизъм. Като заведа Тони на яслата - и ми оставаше свободно време да чета и да обмислям различни постановки (най-вече от политическата икономия - най-абстрактната материя за изпита и най-заинтригуващата за мен) - в къщи или особено резултатно мислех като се разхождах навън - в парка "Лаута"- една предимно салкъмова гора край ж. р. "Тракия".
Мислех усилено и достигнах до свои заключения, които по-късно - след година - две подредих още повече - върху абсурдната "плановост" на социалистическата икономика, върху неизбежната нужда от пазарна икономика, върху абстрактните категории от класическата (не от социалистическата) политикономия: "покупателна стойност на стоката", "абсолютна стойност на стоката" и др.